понеделник, 24 април 2017 г.

Смръчкулите - Morels



Смръчкулите, тези редки, неуловими восъчни принцеси.



Всяка година очаквам с нетърпение април. След първия звън на кокичето изпод мартенския сняг, след огнените пламъчета на минзухарите и дъхавите виолетови поляни, топлите слънчеви милувки събуждат сливите, японските вишни, крушите, черешите, отразяват се в златните форзиции, превръщат всяко ябълково и прасковено дръвче в розови облачета, разтварят чашките на лалетата.  Неразлистените все още гори са обримчени в гъста дантела от цъфнали трънки. Вятърът развява косите, превръща пшеничните ниви в зелено море, обвива с ароматен воал, гали и подканя с милувка неразцъфналите още люляци. Вървиш, а сякаш летиш, на вълшебно килимче в цялата тази омая. През април се появяват за кратко ( 2-3 седмици) и мистериозните, красиви, редки и вкусни смръчкули. Наричам ги восъчни принцеси.. Стройни, шапчиците им са като восъчни килийки. Рядко срещани, появяват се само за 2-3 седмици през март/април/май-зависи от надморската височина, температурите и дъждовете. Не са ли принцеси?
Тази година април е доста хладен, дъждовен, а при нас и ветровит. В нашия край сме свикнали с априлските ветрове, не онези леки, гальовни, като воал, каквито обичаме и очакваме през пролетта, а студени, бръснещи, събарящи саксии и чупещи клони. Но ветровете доведоха облаци с дъжд, след него се показа слънце, стопли шумата в гората и се появиха восъчните принцеси. Звучи като приказка, но и преживяването си е приказно.  Царството на гъбите  е приказно. И като всяко царство има правила, които трябва да се изучават и спазват. Те населяват почва, вода, въздух и други организми. Познати са около 100 000 и се предполага, че има още около  200 000 неоткрити и  неизучени. Многообразие от цветове, форми, местообитание, състав и свойства. Те са навсякъде около нас. Благодарение на някои от тях приготвяме хляб, вино, ферментираме зеленчуци и др.   От едни искаме да се отървем - тези в банята, тези по ноктите на краката, други са необходими за да се чувстват добре любимите ни орхидеи, има и такива, които искаме да се научим да отглеждаме. От тези последните са и смръчкулите. Учени правят опити за контролираното им отглеждане, защото освен своенравни - не е открита зависимост между местата, където се намират, растителността, около която се появяват, са и полезни за здравето.
  Ако обичате разходките в гората, по това време на годината, може да попаднете на тези редки гъби. Добре е да се подготвите. Освен с добри обувки и подходящи дрехи, ако ще търсите/събирате гъби , носете торбичка или кошница, това ще спомогне гъбите да разпространяват спорите си. Помислете, догодина пак ще искате да отидете там. Желателно е да се запознаете с гъбите, които се срещат по това време, да разгледате как изглеждат и техните неядливи двойници, подробно да се запознаете с всички белези на едните и другите. Ако се колебаете за дадена гъба дали е ядлива, по-добре не я берете. Ако се изкушите и скъсате гъба, която не познавате, дръжте я отделно от другите гъби. Трябва да се има предвид, че дори ядливи гъби, могат да предизвикат алергии или натравяния, ако почвата, където са израснали е била замърсена с химикали. Има гъби, които не бива да се консумират с алкохол, други за които се препоръчва определен начин на обработка. Запознайте се обстойно.

Да се върнем на смръчкулата (Morchella esculenta).
Тук може да прочете и научите за комплекса от видовете смръчкули и да видите снимки на гъби, които са от същото семейство, но са отровни. Описани са разликите.
 Добре е да се запознаете с правилния начин за бране на гъби. Относно събирането им има много теории как  правилно да се събират гъби.  Прочетете тези кратки и обосновани от специалисти правила. Спазването им няма да унищожи гъбите в даден хабитат. Когато търсите информация, добре е да се спирате на специализирани книги/сайтове. В случая ще цитирам отново manatarka.org , защото там пишат компетентни хора,  професионалисти в микологията.


Продължавам с моята пролетна и вълнуваща разходка.  Гората, в която открихме смръчкулите е широколистна с преобладаващи дървета ясен, бряст, дъб и много храсти . Цветовете на смръчкулите варират в бежовата гама и са трудни за забелязване. Ето така изглежда ланшната шума, по която стъпвате. Забелязвате ли смръчкулата? Вероятно бързо ще я забележите, след като вече видяхте няколко снимки в едър план. Но ако никога не сте виждали гъбата в природата е възможно да я пропуснете.


Ако се наведете ще я видите.



Когато намерите една, почти винаги, близо до нея може да откриете и други.


Рядко се срещат група израснали една до друга.


Повечето са скрити и трудно забележими дори и на сантиметри от вас.


Макар и по-рядко се срещат млечно карамелени като тази.


Дори и да не намерите гъби, разходката във влажната гора е много приятна. Ще се насладите на птичите песни - любовни, свиващи дом или просто празнуващи пролетта, на потракването на кълвачите, при късмет дори ще го видите в действие. Може да наберете лъжичина, глухарчета, коприва и други билки, нежни листа от липа за сарми. Гората няма да ви изпрати с празни ръце, а ние се отблагодаряваме, като я оставим чиста.


Извън гората - обширни поляни с овчарска торбичка.



 След прибиринето следва да се погрижите за набраните гъби. Случвало се е да замразявам, като предварително бланширам и отцеждам добре. Предпочитам обаче да ги суша. Заемат по-малко място и след 30 минутно накисване са готови за готвене.


Разнообразните нюанси на смръчкулите.



 и вече сухи ..



Както и да решите да съхраните трябва да почистите. Изтърсете внимателно всяка гъба като нежно я потупвате за да опадат буболечки, малки частици клончета, листа. Разрежете всяка гъба, шапката и пънчето са кухи, това е и един от отличителните  белези на смръчкулите в сравнение с неядливите им двойници. Ако сте прочели линковете, които съм дала по-горе, вече знаете това.



В тези кухини много често се крият буболечки. С фина четка ги изваждате. Ние ги пуснахме навън.



Не мийте гъбите. Не съм пропуснала да напиша и за всеки случай пиша за да е ясно - не ги мийте, преди сушене! Така ще затрудните и удължите сушенето им. При всички случаи смръчкулите не се консумират сурови, а готвени.

Тук ще поставям линкове към всички рецепти, в които използвам смръчкули. Първата ще е утре. 

Ето и първата рецепта.

Сотирани гъби смръчкули - Sauteed morel mushrooms




Безглутенова паста със смръчкули и глухарчета - Gluten Free Pasta with Morels and Dandelion


4 коментара:

  1. Колко са интересни! Нямам търпение за приказката:) Поздрави, Горска Фея!

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасна горска история!
    Непозната за мен гъба :)
    И един приказен разказвач в твое лице, Бети :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Илианка! Пожелавам ти да опиташ. Не мога да я сравня с друга гъба за да ти я опиша. Месеста,но крехка, с лек орехов нюанс във вкуса и аромата.

      Изтриване